Пиша ви го това вече синтезирано, след като усмислих какво се случи по пладне.
С появяването ми на площад Народно Събрание, виждам как полицаите се юрват да бият, зарязах колегите и се забих баш в мелето. Снимам и се пазя полицаите да не ме ударят. В един момент ненадейно получавам удар от другата страна. Обръщам се и гледам – някви вандали, нямащи нищо общо с мирния протест, единия почва да ми крещи „Кво снимаш, ве?”. Бандитите (около 15-20 на брой) бяха на фронта, на известно разстояние от мирните граждани. Разправях се с този, дето ме фрасна, достатъчно дълго време, но полицията така и не се намеси. Тогава осъзнах, че трябва да се пазя и от двете страни. Не си чувствах 3 пръста в продължение на около час, в момента само левият ми показалец е подут.
Личното ми мнение е, че полицията отново не си свърши работата. Можеха да арестуват хулиганите още в самото начало на размириците, но не го направиха. Освен да защитават себе си и парламента, не си мръднаха пръста за омиротворяване. Вместо да приберат вандалите ги натикаха в тълпата и заедно ги изтласкаха в улицата зад гъза на коня.
Почти през цялото време един чичко „милиционер” шепнеше нещо на един мегафон, така че никой не чу какво казваше. Ние от своя страна крещяхме „Не се чува!”, но кой ли слуша народа. По-късно чухме по медиите, че той бил казал, за някаква си бомба и предупреждавал, хората които не напуснат площада, че „ще ядат пердах”.
След това около паметника имаше само мирни граждани и тук-таме тинейджъри, хвърлящи снежни топки по добре защитените униформени с каски и щитове. Тогава за пореден път станах свитетел как полицаи предпочитат да се разправят с мирни граждани, вместо с престъпници. Удряха и блъскаха студенти, жени и възрастни хора. Едните полицаи бутат от едната страна, другите притискат отзад и всики крещят „Махайте се” а накъде да се изтеглим нямаше, блъскаха, газеха и ритаха беззащитните, мирни граждани. Аз понеже съм по-висок виждах какво се случва и на двата фронта. В момента кашлям и пия чай, понеже по-рано прегракнах, опитвах да обясня на нечуващите полицаи каква е обстановката и че ще се изтеглим, ако ни осигурят коридор. Седях с вдигнати ръце м/у хората и „роботите”, опитвайки се да въведа ред в действията и на едните и на другите.
Имаше безумни действия и от страна на протестиращите и от страна на полицаите. Жестоки обиди се сипеха навред.
Ето този полицай например беше страшно агресивен, изобщо не знаеше какво върши, но го правеше с много агресия.
По едно време бях близо до жена, която си седеше кротко, около нас нямаше никой в радиус 3 метра, един полицай се засили и я блъсна в оградата на паметника, която е доста опасна с острите си върхове.
По-късно пък се опитвах да убедя един от тинейджърите, които хвърляха сняг по полицаите, че не върши нещо благородно, а той ми отговори, че те го били блъскали без причина до сега, което ми напомни за едно изречение, направило ми впечатление тези дни Eye for an eye makes a whole world blind!
И все пак бих простил на младите, които хвърлят сняг по полицаите, но не бих простил на „зрели” полицаите, които бият жени и деца с палки и щитове. Тук разграничавам хулиганите, които хвърляха тежки предмети по полицията, но искам да подчертая, че полицаите позволиха това да се случи. Вероятно всички сте гледали по телевизията или в Интернет, как на Орлов Мост един младеж се засилва 10 секунди да хвърли дъска по посока на униформените. Е, как не излязоха 2-ма полицаи да го хванат преди да го е хвърлил.
Политиците сякаш не ги интересуваше какво се случва вън от парламента, никой не излезе да се извини за некадърното управление на управляващите. Но пък от протестиращите ми сочеха прозорците и ми викаха „снимай ги как ни се хилят отвътре!”, за съжаление нямах достатъчно дълъг обектив.
За сега спирам да пиша, че съм прекалено изтОщен, а и утре е ден.
Снимките ми от събитието можете да видите тук
